| |
| Хроника по години на някои от паметните моменти в развитието на държавата и правото |
І. ДРЕВНИЯ СВЯТ
42 000 год. пр. н. е. - хората започват да произвеждат и да носят дрехи.
16 500 год. пр. н. е. – появява се скотовъдството (най-напред на стада антилопи) и с това започва общественото разделение на труда.
12 000 год. пр. н. е. – започва отглеждането на домашни кози.
9 000 год. пр. н. е. - според Платон тогава е съществувала легендарната цивилизация Атлантида
8 000 год. пр. н. е. – на територията на днешен Израел (Западния бряг) е построен Йерихон, първия град в човешката история с крепостни стени, високи 4 метра, с каменна наблюдателна кула, висока 10 метра, с каменни къщи с кръгла форма.
8 000 год. пр. н. е. – появява се култивираната пшеница.
7 500 год. пр. н. е. - в Южна Америка започват да отглеждат картофи, а в Южна Азия - ориз.
7 300 год. пр. н. е. - в Месопотамия се появяват първите керамични изделия
7 250 год. пр. н. е. – хората опитомяват и започват да използват кучето.
7 200 год. пр. н. е. – започва отглеждането на домашни овце.
7 100 год. пр. н. е. – започва производството на медни изделия.
7 000 год. пр. н. е. – започва отглеждането на култивирания ечемик, боб и грах.
6 400 год. пр. н. е. – шумерите изобретяват колелото.
6 250 год. пр. н. е. – опитомена е свинята.
6 000 год. пр. н. е. – в Йерихон се появява първата истинска керамика, което дава възможност за по-лесно приготвяне и складиране на храна.
5 500 год. пр. н. е. - в Месопотамия за първи път започва да се извършва изкуствено напояване
5 200 год. пр. н. е. - в Месопотамия се строят първите храмове
5 000 год. пр. н. е. – в Египет започва строителството на напоителни канали и осъществяването на изкуствено напояване.
4 750 год. пр. н. е. - в Египет край Нил възниква първата египетска държава Меримде
4 500 год. пр. н. е. - в Месопотамия възникват първите държави Суса и Киш
4 000 год. пр. н. е. – в Египет изобретяват тухлите.
4 000 год. пр. н. е. - в Месопотамия е основан град Ур
3 800 год. пр. н. е. - на остров Крит възниква Критската държава (т. н. Минойска култура)
3 600 год. пр. н. е. – в Междуречието (територията между долното течение на реките Тигър и Ефрат) на юг от Месопотамия възникват първите шумерски градове-държави като Ур, Лагош и др.
3 200 год. пр. н. е. – Менес (Нармер), първият владетел от Първата династия, обединява северното и южното царство на Египет и създава Египетската държава, със столица в Мемфис, преминала през 3 етапа (Древно царство от ХХVІІІ до ХХІІІ век пр. н. е., Средно царство от края на ІІІ хилядолетие пр. н. е. до ХVІІ в. пр. н. е., и Новото Царство от ХVІ век до ХІІ век пр. н. е.), като след тях Египет съществува като персийска, гръко-римска, византийска и арабска провинция.
3 000 год. пр. н. е. – тогава са създадени намерените край Караново, Южна България, глинени печати, с нанесени върху тях първите писмени знаци в човешката история.
2 900 год. пр. н. е. - появяват се първите египетски йероглифи
2 750 год. пр. н. е. – начало на бронзовата епоха.
2 700 год. пр. н. е. - египтяните започват да използват 365 дневен годишен календар
2 600 год. пр. н. е. - фараонът Джосер (Куфу) построява Хеопсовата пирамида и Сфинкса в Гиза
2 500 год. пр. н. е. – арийските племена завоюват Индия и разрушават заварената от тях древна цивилизация Харапи.
2 500 год. пр. н. е. – шумерите изобретяват клинописа от около 600 знака, който заменя пиктограмите, използвани за писменост дотогава.
2 575 год. пр. н. е. – в Централна Америка започват да отглеждат царевица, а на остров Крит култивират маслината.
2 350 год. пр. н. е. – Саргон І от Шумер основава Акадската империя, господствала в течение на векове над Месопотамия.
1 800 год. пр. н. е. – създава се първата китайска държава Шан (Ин) в резултат на обединение на редица племена.
1 894 год. пр. н. е. – създава се градът-държава Вавилон, превърнал се впоследствие при Хамурапи във Вавилонска империя.
1 755 год. пр. н. е. – Царят на Вавилон Хамурапи създава своя законник във вид на надписи, издълбани върху базалтов стълб. Законникът съдържа 282 члена.
1 600 год. пр. н. е. - създадени са т. нар. "Хетски закони".
1 500 год. пр. н. е. - според Библията тогава Господ е дал на израелтянското племе в лицето на Мойсей юдейските закони, останали в историята под името 10-те божи заповеди
1 500 год. пр. н. е. - създадени са т. нар. средноасирийски закони
1 400 год. пр. н. е. - еврейските племена завоюват Ханаан
1 300 год. пр. н. е. – в Месопотамия възниква сричковата писменост, заменила клинописа.
1 235 год. пр. н. е. - основан е град Атина
1 170 год. пр. н. е. – избухва първата регистрирана в човешката история работническа стачка. Строителите на некропола на Тива отказват да работят поради забавяне на заплатите.
1 000 год. пр. н. е. – започва желязната епоха.
1 000 год. пр. н. е. – Цар Менелай основава Спарта.
855 год. пр. н. е. – Ликург, владетел на Спарта, създава своето законодателство
800 год. пр. н. е. – записани са създадените няколко века по-рано Веди (индийския религиозен епос), състоящ се от 4 сборника: Ригведа, Самаведа, Аджурведа и Атхарваведа. На основата на Ведите възникват религии като индуизъм, брахманизъм, джайнизъм и будизъм.
800 год. пр. н. е. – Цар Тесе обединява 4 йонийски племена в държава с център град Атина.
776 год. пр. н . е. - в Атина се провеждат първите олимпийски игри
754 – 510 год. пр. н. е. – Древен Рим преминава през своя т. нар. Царски период, като негов първи цар е Ромул.
754 год. пр. н. е. – според легендата братята Ромул и Рем създават град Рим
750 год. пр. н. е. – в Древна Персия се създава заратустризма
625 год. пр. н. е. – в Гърция се появяват първите медни монети, заменили по-старо платежно средство, каквото са оловните слитъци с форма на разпънати бичи кожи.
621 год. пр. н. е. – Драконт, владетел на Атина, създава своите закони, според които почти всяко нарушение се наказва със смърт. Оттук и израза "драконовски закони".
594 год. – Владетелят на древна Атина Солон създава своите знаменити закони, изписани върху дървени белосани дъски
565 год. пр. н. е. – Древнокитайският философ Лаоцзъ създава религията даоизъм
563 год. пр. н. е. – ражда се Сидхарта Гаутама (Буда).
560 год. пр. н. е. - Римският рекс Сервий Тулий провежда своите реформи в Римската държава, като основната от тях е тази, че разделя римските граждани на 5 групи според притежаваното от тях имущество.
528 год. пр. н. е. – Древноиндийският философ Сидхарта Гаутама (Буда) създава религията будизъм
509 – 28 год. пр. н. е. – Древен Рим преминава през своя т. нар. Републикански период
509 год. – в древна Атина Клисфен провежда радикални реформи, окончателно ликвидиращи делението на Атинското общество на стари племена.
495 год. пр. н. е. – Древнокитайският философ Конфуций създава своето учение конфуцианство
495 год. пр. н. е. – Александър Велики създава Македонската държава.
450 год. пр. н. е. – записани са т. нар. закони на 12-те таблици върху дървени дъски, които били изложени на градския площад. Те обобщават тогавашните правни обичаи.
386 год. пр. н. е. – Платон основава своята знаменита Академия и написва своите знаменити книги “За държавата” и "За законите".
350 год. пр. н. е. – в древен Китай държавникът Шан Ян реформира коренно китайската държава
335 год. пр. н. е. – Аристотел основава своя знаменит Лицей (Ликейон) и написва книгите си “Политика” и “Никомахова етика”.
332 год. пр. н. е. - Александър Македонски завоюва Персия и Египет, след което установява своята столица в Александрия.
300 год. пр. н. е. – в древна Индия се създава държавата Маури, която е първото голямо обединение на древноиндийските княжества.
268 год. пр. н. е. – Сабиняните получат права на пълно римско гражданство
250 год. пр. н. е. - древноиндийският държавник Каутиля създава "Артхашастра"
169 год. пр. н. е. – Законът на Воконий в Рим отменя правото на жените да наследяват имущество
150 год. пр. н. е. – създадени са т. нар. Закони на Ману, дело на жреци от една от браминските школи в Индия
105 год. пр. н. е. – в Китай изобретяват хартията.
98 год. пр. н. е. – В Римския сенат Цецилий Дидий прокарва закон против поправките в законите
92 год. пр. н. е. – Цензорите прекратяват дейността на римските претори
79 год. пр. н. е. – Сула съществено реформира римското законодателство
54-52 год. пр. н. е. – Цицерон написва своите книги “За държавата” и “За законите”
44 год. пр. н. е. - убийството на Юлий Цезар отбелязва края на Римската република
31 год. пр. н. е. - Октавиан Цезар, самонарекъл се по-късно с титлата "Август", става първия римски император
27 год. пр. н. е. – 284 год. от н. е. – Древен Рим преминава през своя Принципат
42 год. от н. е. – св. Петър основава Римската църква.
150 год. – Древноримският юрист Гай създава своите “Институции”, които се явяват първия учебник по римско право.
267 год. - готите унищожават Атина и Спарта
285 – 476 год. – Древен Рим преминава през своя последен Императорски период
286 год. - Император Диоклециан разделя Римската империя на Източна (Византия) и Западна
311 год. – Император Галерий обявява християнството за една от равнопоставените религии на Римската империя
313 год. – Император Константин потвърждава, че християнството е една от официалните държавни религия на Римската империя и християнската църква започва да извършва легална дейност.
325 год. – т. нар. Никейски събор канонизира Стария и Новия завет, обявява християнската църква за вселенска и ортодоксална (непогрешима), приема принципа за религиозна нетърпимост, утвърждава задължението за преследване и унищожаване на друговерците, издига римския епископ за единствен патриарх на западната половина на империята (докато в източната част на империята патриаршеството е било разделено на константинополско, александрийско, антиохийско и йерусалимско).
391 – 392 год. – Император Теодосий І издава едикти, с които се забранява почитането на езическите култове
394 год. – Аврелий Августин пише своето знаменито съчинение “За божия град” (De civitate Dei).
395 год. – Римската Империя се разделя окончателно на Западна (съществувала до 476 год.) и на Източна (съществувала до 1453 год.)
410 год. - готите завладяват Рим
429 год. - император Теодосий създава своя кодекс, в който са събрани всички основни римски императорски конституции
451 год. – т. нар. Халкидонски събор утвърждава християнството като единствена официална религия в границите на Римската империя
476 год. – последният император на Западната римска империя Ромул Августул се предава на саксонския вожд Одоакър.
ІІ. СРЕДНОВЕКОВИЕТО
481 год. – Хлодвиг създава Франкската държава
520 год. – създават се първите англосаксонски кралства – Кент, Есекс, Усекс и др.
529-534 год. – по поръчка на византийския император Юстиниан юристът Трибониан с 15 свои сътрудника създава сборника с римско право, наречен по-късно през ХІІ век от глосаторите “Корпус юрис цивилис” (Corpus juris civilis), състоящ се от 3 части – “Дигести” (“Пандекти” – сборник от 50 книги с извадки от 2000 съчинения на 38 видни римски юристи от І до ІV век от н. е., сред които най-вече Улпиан, Павел, Целз, Юлиан, Гай, Папиниан, Модестин и др.), “Институции” (учебник по римско право, съставен на базата на едноименния учебник на Гай от ІІ век сл. н. е.) и “Кодекс на Юстиниан” (сборник от 12 книги с императорски постановления и тълкувания на римски императори, начело с Адриан от ІІ век сл. н. е.).
570-632 год. – Мохамед създава ислямската религия.
590-604 год. – папа Григорий І Велики пише своите писма до “варварските” крале, в които твърди, че църквата като много по-организирана и по-ценна институция е призвана да ръководи отделните кралски власти.
597 год. – кралят на Кент Етелберт (Ethelberht) създава кодекс (“Законника на Етелберт”), състоящ се от 80 части и обобщаващ правните обичаи на тогавашните английски кралства.
600 год. – появява се сборника "Салическия законник”, обобщаващ обичаите на древните германски племена.
610 год. – създава се Арабския халифат със столица Багдат.
632 год. – появява се исляма като световна религия, включваща като неразделна своя част шериата (мюсюлманското право).
644-656 год. – халифът Осман изготвя окончателната редакция на Корана.
681 год. – хан Аспарух създава българската държава
720 год. – крал Карл Мартел съществено реформира Франкското кралство.
726 год. - византийските императори иконоборци Лъв ІІІ и Константин V нареждат съставянето на т. нар. "Византийска Еклога", представляваща създаден на базата на "Корпус Юрис Цивилис" сборник в 18 книги на действащото византийско гражданско, наказателно и процесуално право. Прилага се и във Втората Българска държава.
756 год. – Франкския крал Пипин Къси, баща на Карл Велики, подарява на римския папа град Рим и прилежащата му васална област.
781 год. – папите започват да датират своите грамоти от датата на своя понтификат, а не от датата на царуването на съответния светски император.
809 год. – римският папа Св. Леон ІІІ връща жеста за подарения град Рим, като провъзгласява Карл Велики (768 – 814 год.) за “римски император”, а франкското кралство – за “римска империя”.
814 год. – хан Крум създава своите закони
817 год. – императорът на Свещената римска империя Луи Благочестиви разделя Римската империя на три. Синът му Лотар получава Бургундия и Франкското кралство (днешна Франция), синът му Людовик Германски получава Бавария (днешна Германия), а синът му Пипин – Аквитания (днешна Италия).
829 год. – уесъкският крал Екберт успява да обедини англосаксонските кралства и създава английската държава.
840 год. – появява се фалшификата, наречен “Исидорови декрети”, съгласно които религиозната християнска собственост от “бедните” преминава в ръцете на духовенството като апарат на християнската църква, като духовенството “обещава” да остане завинаги беизмотно и да управлява от името на църквата църковната собственост.
860 год. – папа Николай І въвежда папската корона като знак за височайша власт. Всяко папско съждение и постановление вече става канон.
887-889 год. – по поръчка на цар Симеон в България на базата на "Византийската Еклога" се създава кодификация на българското и юго-славянското обичайно право, наречен “Закон за съдене на хората”, съчетаваща го с правните достижения на византийското право.
890 год. – появява се сборника със закони на византийския император Лъв VІ, наречен “Базилика”.
950 год. – германският крал Отон І завоюва севера и центъра на Италия, след което се обявява за “римски император”. Създадената от него империя носи името “Свещена римска империя на германската нация” от ХV до ХІХ век.
1041 год. – в Китай откриват книгопечатането със сменяем печатарски шрифт.
1054 год. – римската и константинополската църква под натиска на вековните си дрязги окончателно прекъсват отношенията помежду си, като с това се дава началото на католицизма и православието като направления в християнската религия. Конкретният повод е този, че константинополският патриарх Кируларий отказва да приеме изискването на Хумберт де Силва Кандида, пратеник на папа Лъв ІХ, за признаване на върховенството на папата над всички християни. За този отказ, папата отлъчва патриарха от църквата. Така източната църква остава пазителка на Светото Съборно и Апостолско начало на вярата.
1059 год. – римският папа Григорий VІІ предприема редица радикални мерки, нарочени към спиране разпадането на църковния апарат, включващи поемане на обет за безбрачие на свещените (целибат) и забрана за покупка на църковни длъжности (симония).
1066 год. – Англия е завладяна от херцога на севернофренската провинция Нормандия Вилхем Завоевател.
1073-1085 год. – папа Григорий VІІ развива своята теория за “луната и слънцето”. Папската власт било слънцето, а светската кралска власт – луната, която трябвало да отразява, да получава своя блясък и сила от папската власт.
1075 год. – Папа Григорий VІІ съставя т. нар. “Диктат на папата”, съдържащ 27 основни тези, насочени към осъществяване на идеята за вселенска империя, управлявана от папата. Сред тях са “Папата има право да ръкополага императори”, “Римската църква никога не е грешила и винаги ще бъде непогрешима”.
1095 – 1261 год. – по инициатива на Папата в течение на век и половина се провеждат общо 4 кръстоносни похода. Под претекст, че целят освобождаване на Йерусалим от исляма, те се превръщат във унищожителни войни на католицизма срещу източното православие.
1110 год. – Ирнерий (1082-1125 год.) поставя в университета в Болоня началото на школата на глосаторите, действала докъм 1250 год.
1140 год. – монахът Грациан събира нормите, уреждащи дейността на християнската църква, в сборник, наречен “Декрети на Грациан”
1155 год. – френският град Лорис приема своята Харта на свободите
1166 год. – английският крал Хенрих ІІ (1154 – 1189 год.) поставя началото на семейството на общото право като постановява т. нар. "Велика Кларендонска асиза" под формата на инструкция за пътуващите кралски съдии.
1215 год. – Английският крал Йоан Безимотни приема под натиска на английските барони ограничаващата кралския произвол т. нар. “Велика харта на свободите” (Magna Charta), което приемане впоследствие е потвърдено от крал Хенрих ІІІ в 1225 год. и крал Едуард І в 1297 год.
1215 год. – Латеранският събор под ръководството на папа Инокентий ІІІ отменя ордалиите и показанията под клетва като основни доказателствени средства в църковния процес и вместо тях допуска използването на всички други доказателства.
1231 год. – Фридрих ІІ, немски император на Свещената Римска Империя, приема т. н. “Сицилиански законник” (Конституция) на държавата Сицилия
1234 год. – доминиканският монах Раймунд по нареждане на папа Григорий ІХ събира всички папски декрети, издадени след 1140 год. в 5 книги, наречени общо “Либер екстра”.
1233 год. – папа Григорий ІХ изпраща наказателни монашески ордени по места, където според него има ереси. Това е началото на папската инквизиция.
1240 год. – немският съдия Ейке Фон Репхоф създава сборника “Саксонско огледало”, обобщаващ съдебната практика по онова време в Германия.
1250 год. – глосаторът Акурсий издава своя знаменит сборник “Събрани глоси” (Glosa ordinaria), който представлява коментар на “Корпус юрис цивилис” в обем, десет пъти превишаващ обема на самия изучаван юридически труд.
1250 – 1400 год. – действа школата на постглосаторите (консилиаторите).
1252 год. – римският папа Инокентий ІV създава светата Инквизиция и се разпорежда с ересите да се занимава ордена на монасите-доминиканци. Същият папа създава и учението за юридическите лица.
1256 – 1264 год. – в Испания се издава сборника “Седем партиди (части)” Той е посветен на църковното право, на кралската власт, на съдопроизводството, на семейното право, на договорното право и на престъпленията и наказанията. Той е смесица от римско и католическо право.
1265 год. – възниква английският парламент в резултат на победата на коалиция на граждани и рицари, ръководени от Симон де Монфором, над краля и неговите барони.
1268 год. – Тома Аквински написва “Сума по философия” и “Сума по теология”.
1275 год. - френският юрист Филип Бомануар (1247 – 1295 год.) съставя т. нар. “Велики кутюми на Нормандия”, явяващи се първият писан сборник с правни обичаи на Нормандия.
1280 год. – френският юрист Филип Бомануар (1247 – 1295 год.) съставя т. нар. “Кутюми на Бовезе”, явяващи се първият писан сборник с френски правни обичаи на графството Бове.
1290 год. – в Париж излиза първият сборник с цехови регламенти на отделните занаятчийски гилдии, наречен “Книга на занаятите”.
1302 год. – Френският крал Филип ІV Красивия създава Генералните щати, първоосновата на бъдещия френски парламент, за да го подпомагат в борбата му срещу римския папа.
1310 год. – Данте Алигиери написва книгата си “Монархия”.
1313 год. – папа Климент V със своя декрет “Пакторалис кура” обявява кралете за самостоятелни господари в своите кралства
1324 год. – Марсилий Падуански написва своето съчинение “Защитник на мира” (Defensor Pacis).
1349 год. – сръбският крал Душан създава своя законник
1350 год. – Бартол създава школата на постглосаторите
1356 год. – германският император Карл V приема т. нар. “Златна була” (“Курфюрстска була”), уреждаща конституционното устройство на Германската империя чак до ХІХ век.
1357 год. – Генералните щати на Франция приемат т. нар. "Велик мартенски ордононс", регламентиращ тяхната власт в държавното управление.
1385 год. – английският крал Едуард ІІІ приема т. нар. "Уесминстърски статут" за съдиите и шерифите
1390 год. – по поръчка на папа Бонифаций VІІІ се създава нов сборник с каноническо право, наречен “Либер сектус”
1410 год. – по поръчка на папа Климент V се създава поредния сборник с каноническо право, наречен “Климентина”, който заедно с предишните три сборника съставлява съдържанието на известния от 1583 год. под името “Корпус юрис каноничи”, явяващ се основен източник на каноническото право чак до 1917 год., когато е заменен с нов сборник, наречен "Кодекс юрис каноничи".
ІІІ. ВЪЗРАЖДАНЕТО
1513 год. – Николо Макиавели създава своя знаменит труд “Владетелят”.
1516 год. – Томас Мор написва съчинението си “Утопия”.
1520 год. – Мартин Лутер започва своята атака срещу конвенционалната теология, като с това поставя началото на протестанската Реформация.
1534 год. – английският крал Хенри VІІІ решава, че може да не се подчинява на папата и издава своя “Акт за върховенство”, с който учредява англиканската държавна църква.
1535 год. – Немският император Карл V приема т. нар. закон “Каролина”, изпълняващ ролята на наказателен и на наказателно-процесуален кодекс за “Свещената римска империя на германската нация”.
1576 год. – Жан Боден създава своя знаменит труд “Шест книги за държавата”.
1619 год. – Хуго Гроций написва своите есета, в които защитава републиканската конституция на Нидерландия.
1620 год. – английски колонисти, сключват на кораба “Майско цвете”, съглашение за образуването на колонията Вирджиния
1623 год. – Томазо Кампанела издава своя труд “Градът на слънцето”.
1627 год. – излиза книгата на Френсис Бейкън “Новата Атлантида”.
1628 год. - В Англия е приета т. нар. "Петиция за правата"
1649 год. – Палатата на общините на Английския парламент приема постановление, с което обявява себе си за върховна власт на английската държава.
1651 год. – Томас Хобс създава своя знаменит труд “Левиатан или материя, форма и власт на църковната и гражданската държава.”
1665 год. - английският крал Чарлз ІІ създава сборник от тогава действащите английски закони, наречен "Кларендонски кодекс"
1670 год. – Барух Спиноза написва “Богословско-политически трактат”.
1679 год. – английският парламент приема акт за по-добро обезпечаване на свободата на поданика и за заточването зад морета, известен като “Хабеас корпус акт” (Habeas Corpus Act)
1689 год. – английският парламент приема т. нар. "Бил за правата".
1690 год. – Джон Лок написва “Два трактата за държавното управление”.
1748 год. – Шарл Луи Монтескьо издава своя труд “За духа на законите”.
1762 год. – Жан-Жак Русо написва книгата си “За Обществения договор”.
ІV. НОВОТО ВРЕМЕ
1776 год. – 13 американски щати приемат "Декларацията на независимостта".
1781 год. – 13 американски щати приемат своята първа конституция, образуваща конфедерацията САЩ.
1787 год. – приета е Конституцията на САЩ, обявяваща я за федеративна държава.
1787 – 1788 год. – Александър Хамилтън, Джеймс Мадисън и Джон Джей издават сборник от статии, наречен “Федералистът”.
1789 год. – за първи президент на САЩ е избран Джордж Уошингтън
1789 год. – Националното събрание на Франция приема "Декларацията за правата на Човека и Гражданина".
1789 год. – Националното събрание на Франция приема Декрет за премахване на феодалните права и привилегии.
1789 – 1791 год. – приети са първите 10 поправки на конституцията на САЩ, известни като “Бил за правата”.
1791 год. – Приета е първата Френска Конституция.
1791 год. – Томас Пейн издава книгата си “Правата на човека”.
1791 год. – в САЩ е приет т. нар. "Закон за правата", в който за първи път законодателно се признава на гражданите свободата на вероизповедание.
1793 год. – Френският парламент приема декрет за премахване на робството на негрите в колониите на Франция.
1794 год. – приет е Пруския поземлен кодекс
1795 год. – Кант написва “Към вечния мир”.
1799 год. – приета е втората френска конституция.
1804 год. – приет е Гражданския кодекс на Франция, известен като Кодекса на Наполеон.
1807 год. – приет е френския Търговски кодекс.
1808 год. – приет е френския наказателно-процесуален кодекс.
1810 год. – приет е френския наказателен кодекс.
1821 год. – Хегел издава труда си “Философия на правото”.
1830 год. – английският парламент приема закон за народното представителство
1835 год. – Алексис дьо Токвил издава книгата си “Демокрацията в Америка”.
1848 год. – приета е третата френска конституция.
1848 год. - Карл Савини издава "Система на съвременното римско право".
1850 год. – приета е конституционната харта на Прусия.
1852 год. – Рудолф Йеринг издава “Духът на римското право и различните степени на неговото развитие”.
1862 год. – американският конгрес приема закона за поземлената собственост, позволяващ на всеки американски гражданин да получи свободно участъци свободна земя.
1863 год. – Американският президент Авраам Линкълн издава своята прокламация за забрана на робството в САЩ
1865 год. – приети са италианските граждански, търговски, гражданско-процесуален и наказателно-процесуални кодекси.
1866 год. – приет е германския търговски кодекс.
1867 год. – приет е френския закон за търговските дружества.
1870 год. – на Вселенския събор под натиска на папа Пий ІХ се приема догмата за непогрешимост на самия папа.
1871 год. – приет е германския наказателен кодекс
1872 год. – Рудолф Йеринг издава книгата си “Борбата за право”.
1876 год. – Папската област се превръща в самостоятелна държава Ватикана.
1877 год. – Рудолф Йеринг издава книгата си “Целта в правото”.
1877 год. – приети са германските наказателно-процесуален и гражданско-процесуални кодекси.
1879 год. – приета е Търновската конституция на Царство България.
1883 год. – приет е първия германски закон за общественото осигуряване на работниците.
1885 год. – Адолф Меркер издава “Обща теория на правото. Системен увод в правопознанието”.
1889 год. – приета е първата конституция на Японската Империя.
1889 год. – приет е испанския граждански кодекс.
1890 год. – в САЩ е приет закон за защита на търговията и бизнеса от незаконни ограничения и монополизъм.
1896 год. – приет е германския граждански кодекс.
V. СЪВРЕМЕННОСТТА
1918 год. – в Англия е приет закон за народното представителство, уреждащ равното и всеобщо избирателно право.
1919 год. – в Германия е приета Ваймарската конституция на Германската империя.
1935 год. – Ханс Келзен издава своя основен труд “Чиста теория на правото”.
1946 год. – учредена е Организацията на обединените нации
1947 год. – в САЩ е приет закона Тафт-Хартли, уреждащ дейността на профсъюзите.
1948 год. – Общото събрание на ООН приема "Всеобщата декларация за правата на човека".
1950 год. – приета е "Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи".
1953 год. – учредена е Европейската общност за въглища и стомана.
1966 год. – Общото събрание на ООН приема "Международния пакт за гражданските и политически права" и "Международния пакт за икономическите, социалните и културните права".
1969 год. – влиза в сила "Виенската конвенция за правото на международните договори".
1969 год. - Приета е Американската конвенция за човешките права
1971 год. – в Англия е приет закон за съдилищата, предвиждащ прекратяване на разделянето на правораздаването по общото право и по правото на справедливостта.
1975 год. - Приета е Хелзинкската декларация за човешките права
1978 год. – създадена е Европейската общност
1981 год. - Приета е Великата Африканска харта за човешките права и правата на народите
1981 год. - Приета е Общата декларация за човешките права в Исляма
1991 год. – приета е сега действащата българска конституция.
1992 год. – съгласно договора от Маастрихт, Европейската общност се превръща в Европейски съюз.
1992 год. - Приета е декларацията от Рио за околната среда и развитието.
1993 год. - Във Виена е проведена първата световна конференция за човешките права
2000 год. – папа Йоан Павел ІІ официално се отказва от догмата за непогрешимостта на папата и на църквата.
2003 год. – изготвен е официален проект за Конституция на Европейския съюз
2004 год. - на 29 октомври 2004 год. Европейската конституция е подписана от ръководителите на страните - членки на Европейския съюз
2005 год. - на 26 април Република България подписа договора си за присъединяване към Европейския съюз
2007 год. - на 1 януари 2007 г. Република България започва своето членство в Европейския съюз |
|
|
|
